OpenAI разследва китайски конкуренти за злоупотреба с интелектуалната му собственост

През последните дни технологичният свят е разтърсен от появата на китайския AI чатбот DeepSeek, който бързо се изкачи на върха на класациите в App Store. Китайските специалисти от DeepSeek твърдят, че са разработили модел, който съперничи на тези на OpenAI и Google, при това използвайки много по-малко средства и работейки с много по-малко и по-слаб хардуер в условия на американски санкции. Инвеститорите с по-слаби нерви се почувстваха измамени и започнаха да продават акциите на американските технологични гиганти. Това доведе до сериозни спадове в цените на акциите и предизвика верижна реакция. Според някой изчисления, загубите от падането на цените са за над 1 трилион долара.

В своя защита OpenAI, водещата компания в областта на изкуствения интелект и създател на ChatGPT, алармира за систематично използване на нейните технологии от страна на китайски стартъпи за разработване на конкурентни продукти. Става въпрос за използването на така наречената Дестилацията на знание (Knowledge Distillation). Това е техника, която се използва за прехвърляне на знанията от един голям, сложен и високопроизводителен AI модел (често наричан „учител“) към по-малък и по-опростен модел (наричан „ученик“). Целта на този процес е да се създаде по-компактен и ефективен модел, който запазва голяма част от производителността на оригиналния, но изисква по-малко изчислителни ресурси и е по-лесен за внедряване в реални приложения.

OpenAI, в партньорство с Microsoft (която е инвестирала 13 милиарда долара в AI компанията), вече предприема контрамерки за защита на интелектуалната си собственост. Компаниите изразиха желанието си  за по-тясно сътрудничество с американското правителство за защита на най-напредналите AI модели от конкуренти и потенциални противници.

Появата на DeepSeek предизвика и сериозни политически реакции. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, нарече пускането на DeepSeek „сигнал за събуждане“ за Силициевата долина, но изрази увереността си, че Америка ще победи в глобалната надпревара за доминация в областта на изкуствения интелект.

Дейвид Сакс, съветник на Тръмп по въпросите на AI и криптовалутите, заяви пред Fox News, че смята, че има основателни подозрения за кражба на интелектуална собственост:
„Има сериозни подозрения, че DeepSeek е извлякъл знанията от моделите на OpenAI“, каза Сакс. „Мисля, че през следващите месеци ще видим как водещите AI компании ще предприемат стъпки, за да предотвратят „дистилацията“. Това със сигурност ще забави развитието на копираните китайски модели.“

Не липсваха и конкретни реакции от американските власти. Съобщава се, че американският военноморски флот вече е забранил използването на приложенията на DeepSeek поради “потенциални рискове за сигурността” . Каролайн Ливит, говорител на Белия дом, заяви, че Съветът за национална сигурност на САЩ разследва потенциалните рискове, които приложението на DeepSeek може да представлява.

Появиха се и конспиративни теории, че зад DeepSeek стои китайската държава и специалните им служби, а ниските разходи се дължат на факта, че голяма част от китайските модели са откраднати от щатски фирми и за тях не са изразходвани труд и средства. Според тези теории, китайците са чакали Тръмп да встъпи в длъжност и са пуснали безплатно моделите на DeepSeek, за да нанесат удар по технологичните фирми на Щатите и да демонстрират решителност и сила.

Специалисти по киберсигурност алармираха, че приложението на DeepSeek може би събира личните данни на американците, а потребители показаха чатовете си в приложението и там ясно се вижда, че модела дава противоречиви отговори или не отговаря по чувствителни за Китайската комунистическа партия теми.  

Какво е реалното положение на нещата е много трудно да се каже. Случилото се показва, че американците подхождат с прекалено самочувствие и силно подценяват възможностите на Китай и в създаването на технологии, и в промишления шпионаж. Другият извод, който се набива в очи е, че не е изключено хайпа около ИИ да предизвика икономически балон, като дот-ком балона от края на 20 век. Нервните реакции на инвеститорите показаха, че не са твърдо убедени в стабилността на фирмите, чиито акции са купили.