Един YouTuber, 29 кокошки и националната сигурност на САЩ

Всичко започва невинно. Бен Джордан, технологичен YouTuber с интерес към киберсигурността, получава предложение от дистрибутор на Unitree роботи: безплатно устройство срещу видео. Идеята му е проста и дори симпатична. Той има 29 кокошки, около фермата му се навъртат хищници, а роботът-куче изглежда като перфектния пазач. Футуристичен фермерски страж с LiDAR сензор и осемядрен процесор – добра тема за Youtube видео с много гледания. Какво може да се обърка?

Оказва се, че почти всичко: LiDAR сензорът е монтиран на главата на робота, а не в центъра с панорамен обзор, така всичко зад него е сляпа зона. В режим на избягване на препятствия роботът се дръпва назад с пълна сила, без да знае какво е зад гърба му. Ако там стои дете, животно или скъпа вещ, резултатът няма да е приятен. Устройството не е водоустойчиво и не понася фин прах. Накратко: за автономен пазач на открито просто не става.

Но докато се опитва да разбере какво всъщност може да прави с тази скъпа играчка, Бен Джордан открива нещо далеч по-интересно и опасно.

Тревожни разкрития

Първото, което всеки изследовател на сигурността прави с ново устройство, е да провери колко трудно е да се пробие. При Unitree Go2 отговорът е: смехотворно лесно.

Бен Джордан не се налага дори да докосва робота физически. Свързва се с него по Bluetooth и при настройката на Wi-Fi мрежата вмъква shell команда в полето за парола. Роботът я изпълнява при рестартиране. Толкова. Пълен root достъп, без автентикация, без усилие.

По-късно същата година изследователите Andreas Makris и Kevin Finisterre, които работят върху сигурността на Unitree от по-рано, публикуват подробен анализ на този проблем, каталогизиран като CVE-2025-2894. През септември 2025 те разкриват нещо още по-тревожно: уязвимостта е „wormable”. Заразен робот може автоматично да сканира за други Unitree устройства в Bluetooth обхват и да ги компрометира без човешка намеса. Засегнати са моделите Go2, B2, G1 и H1. На теория един компрометиран робот в складово помещение или строителна площадка може да зарази всеки друг Unitree робот наблизо.

С root достъп Бен Джордан демонстрира какво може да направи атакуващият: да записва и стриймва аудио и видео от камерите на робота, да инсталира мрежови инструменти за подслушване на устройства в Wi-Fi обхват, да контролира движението, да деактивира предпазните механизми и т.н. Цената на пълния контрол: нула долара и пет минути време.

Дотук нещата са опасни, но може просто да са плод на лоша инженерна работа – обикновена история за мързелив производител, спестяващ от тестове за сигурността и заплати за опитни програмисти. Но Бен Джордан открива нещо, което превръща ситуацията от „некомпетентност” в „повод за разследване”.

Когато анализира мрежовия трафик на робота, той установява, че устройството изпраща криптирани данни към китайски сървъри. Но по-интересното е как го прави. Роботът първо проверява средата си и ако заподозре, че го наблюдават не прави връзката с Китай. Когато Бен Джордан се опитва да прихване трафика чрез Raspberry Pi, настроен като рутер с мониторинг, роботът не прави връзката. Системата като че ли засича нестандартния маршрутизатор. Едва когато поставя обикновен потребителски рутер между робота и мониториращия Raspberry Pi, успява да види пълния трафик – роботът установява тунелна връзка с китайски сървъри. По нея могат да се предават всякакви данни, събирани чрез устройството – звук, видео, прихванат трафик и т.н.

Производителят Unitree твърди, че става дума за уязвимост в услуга на трета страна, а не за умишлен бекдор, и деактивира опасната свързаност в края на март 2025, но някои специалисти и политици наричат откритието “опасност за националната сигурност”. И може би са прави.

Кой всъщност купува тези роботи?

Ето къде историята става наистина обезпокоителна. Тези устройства с доказани уязвимости и съмнителен мрежов трафик не стоят в гаражите на ентусиасти. Те се разхождат из жилищни комплекси, строителни обекти, полицейски участъци и дори са тествани от американската армия.

Полицейският департамент на Топека, Канзас купува първия си Unitree робот (кръстен Pepe) за 5360 долара, а след това добавя още два. Мотивацията е проста: най-евтината модификация на Boston Dynamics Spot струва 75 000 долара.

Полицията в Пълман, Вашингтон разполага с Unitree Go2 на име MIKE и го ползва за сканиране на опасни сгради. Полицейски участък във Флорида ги използва за претърсване за наркотици.

В Атланта компанията Undaunted е разгърнала десетки роботи-кучета по жилищни комплекси, паркинги и строителни площадки. Тук обаче има важен нюанс, който Бен Джордан коректно отбелязва във видеото си: роботите на Undaunted не работят автономно. Зад всеки стои жив човек оператор, който решава кога да реагира и дали да вика полиция. Те не използват LiDAR за навигация и не събират данни автоматично. Това ги прави значително по-безопасни от чисто автономните варианти, но не ги прави имунизирани срещу хардуерните уязвимости на самия Unitree робот.

През септември 2023 морската пехота на САЩ монтира M72 LAW противотанкова ракетна установка на Unitree Go1 и успешно я тества в база Twentynine Palms, Калифорния. Пентагонът уточнява, че това е proof-of-concept, а не оперативно разгръщане. Роботът е „прекалено лек и чуплив” за реален бой. Но самият факт, че американски военни тестват оръжия на китайска платформа с известни уязвимости, казва нещо за скоростта, с която технологията изпреварва здравия разум.

Но не трябва да сме прекалено крайни и критични. Може би тестът на армията е целял да се разбере може ли Китай да ги използва за автоматизирано оръжие и да се били взети мерки, които да не позволяват на устройството да предава данни. Няма да разберем повече – единствената правителствена реакция, която е публично известна, е предупреждение от Пентагона да не се използват Unitree продукти в реални военни операции.

Колко сериозен е проблемът?

Зад конкретните технически проблеми на Unitree стои по-голям въпрос. Живеем в момент, в който технологичният пазар стимулира бързо внедряване и ниски цени, а сигурността е скъпа и бавна. Полицейски департамент, който избира между робот за 5000 долара и робот за 75000 долара, ще избере евтиния. Компанията управляваща жилищен комплекс с 40% заетост ще инвестира в каквото може да си позволи. И разбира се, производител, който иска да получи голям дял от глобалния пазар, ще оптимизира за обем и печалба, не за сигурност.

Резултатът е хиляди устройства с камери, микрофони и мрежова свързаност, разпръснати из университети, полицейски участъци и жилищни комплекси. Част от тях активно комуникират със сървъри, за които собствениците не знаят. Друга част могат да бъдат превзети дистанционно от всеки с лаптоп и пет минути свободно време. Не звучи много успокояващо, нали?