Doom: The Dark Ages – Кървавото Завръщане на Легендата

Въпреки че съм прекарал стотици часове с първите две игри от Doom серията и бях супер фен на творенията на id Software, по-новите заглавия някак не успяха да ме грабнат. Doom 3 и Doom 2016 не ме впечатлиха особено, а Doom Eternal направо не ми хареса. Затова, когато чух за новия Doom: The Dark Ages, очакванията ми не бяха големи и бях сигурен, че играта ще заложи повече на графиката и визуалните ефекти, използвайки името и старата славата на поредицата, без да предложи нищо качествено.

Оказа се, че съм грешал напълно. Doom: The Dark Ages ме изненада приятно и ме спечели с брутален, безпощаден екшън, който те кара да се чувстваш като непобедим викингски бог на бойното поле.

Най-силното впечатление, което The Dark Ages прави, е усещането за мощ, което Slayer-ът носи. Нашият главен герой е същински танк, който преминава през враговете си с неудържима сила. Битките са мащабни и брутални – на моменти, когато погледнеш бойното поле от високо, наистина изглежда като пълномащабна война срещу армиите на Ада.

Новото превъплъщение на Doomguy е точно това, което исках да видя – не подскачащ, пъргав герой, а истински варварин, който разбива всичко по пътя си с първична сила. Средновековната естетика, съчетана с футуристични елементи идеално допълва това усещане за мощ и първична сила.

Щитът променя всичко

Най-голямата промяна в геймплея е добавянето на щит за Slayer. Но не си представяйте традиционен защитен щит, които насърчава отбранителната игра. Шитът в новия Doom е по-скоро оръжие за нападение. Вместо просто да се криете зад него, щитът ви позволява да се втурнете директно в мелето.

Ползвайки новата си придобивка, можете да блокирате или отразявате вражески атаки, да се изстрелвате през бойното поле като куршум, удряйки враговете и превръщайки ги в кървава каша, или да хвърлите щита като диск, обезглавявайки множество по-слаби противници наведнъж. Щитът се връща автоматично при вас, подобно на чука на Тор, и има назъбени ръбове като резачка – защото това все пак е Doom.

Новата механика прави The Dark Ages по-приземена, но не и по-бавна. Напротив, тя ви насърчава да бъдете по-агресивни, да се втурвате напред, вместо да отстъпвате, да се криете и подскачате като клоун. Slayer все още е изключително подвижен, но сега усещането е, че контролирате нещо голямо, силно и опасно като тежко брониран танк.

Особено впечатляващо е как щитът се комбинира с останалите оръжия. Можеш да го хвърлиш към по-голям враг, да го оставиш да се забие в него като резачка, след което да изстреляш куршуми в щита, които рикошират и поразяват всички наоколо.

Брутален арсенал

Оръжията в The Dark Ages са адаптирани към средновековната естетика, но функционално познати от предишните игри. Повечето доказали се в предишните игри оръжия са налични и в Doom: The Dark Ages, но имаме и нови попълнения като Skullcrusher Pulverizer – оръжие, което изстрелва парченца кости и лесно се справя с големи групи врагове. Всяко оръжие има свой “побратим”, който използва същия тип амуниции и можеш да превключваш между тях с натискане на бутон (F).

Интересното е, че всяко оръжие запазва полезността си през цялата игра. Дори началните оръжия, с правилните ъпгрейди, остават ефективни до самия край.

Мащабни бойни полета

Нивата в The Dark Ages са огромни – дори по-малките от тях са големи спрямо стандартите на серията, а големите са гигантски. Това са просторни бойни полета с множество тайни, предизвикателни срещи с врагове и зашеметяващи гледки.

Разнообразието на локациите е впечатляващо – от зловещи църкви и обладани от Злото гори до пещери и корабостроителници. Много от тези зони са далеч по-отворени от всяка предишна Doom игра. Има опустошени равнини и адски пустини, през които се движиш напред-назад с напредването на нивото, с врагове, подредени като формации на настъпващи армии.

Средновековен Doom с модерен привкус

The Dark Ages успешно съчетава средновековната естетика с футуристичната технология на Doom. Slayer-ът е поставен в нещо като техно-средновековие. Все още има гигантски роботи и оръжия, захранвани от плазма, но има и съюзници, облечени в ризници и брони, както и много приказки за крепости, замъци и магии.

Като допълнение към основното геймплей преживяване, играта предлага и части, в които управляваш гигантски хуманоиден робот Атлан или дори летиш на гърба на дракон. Тези моменти може да са по-опростени от гледна точка на механики, но добавят разнообразие и подчертават мащаба на конфликта.

Заключение

Doom: The Dark Ages е различен от Doom Eternal, но по начин, които лично на мен ми допада. Вместо да залага на мобилност и “акробатика”, играта предлага по-тежък и мощен стил на игра, който е различен от всичко, което серията е правила досега, и въпреки това е изключително удовлетворяващ по свой собствен начин.

Играта се приближава до това, което аз исках да видя в Doom – брутален, безпощаден екшън, в който Slayer-ът е като викингски бог, преминаващ през враговете си като танк. Варварската сила на героя и средновековната естетика създават уникално преживяване, което ме върна към любовта ми към серията.

Бъдещето на Doom изглежда светло, ако Id Software продължава да експериментира и да предлага нови и вълнуващи начини да разкъсваме демони. А дотогава, ще продължавам да се наслаждавам на бруталния екшън, който The Dark Ages предлага.


Можете да чуете разговор за тази статия в подкаста ни: