Случаят с The Brutalist – буря в чаша вода

В последно време филмът “The Brutalist” предизвиква оживена дискусия относно използването на изкуствен интелект в киното и много хора изразяват мнение, че не е допустимо филми с ИИ модификации да участват в надпреварата за “Оскар”. Независимо каква е ролята на новата технология и колко променя оригиналният материал.

За какво точно става дума в случая? Филмът разказва историята на унгарски имигрант в САЩ след Втората световна война, като главните роли се изпълняват от Ейдриън Броуди и Фелисити Джоунс. Противоречието идва от решението на творческия екип да използва ИИ технология за клониране на гласовете, за да подобри унгарския акцент на актьорите. Редакторът на филма, Давид Янчо, обяснява, че унгарският е изключително труден за произношение език, дори за Броуди, чиято майка е унгарска бежанка. След неуспешни опити с традиционно презаписване, екипът решава да използва софтуера Respeecher, за да постигне автентично звучене. Актьорите са дали съгласието си за промяната и нямат нищо против случилото се. Въпреки това, масовото мнение е, че използването на изкуствен интелект опорочава филма и го прави недостоен за Оскарите.

Но нека погледнем ситуацията от друг ъгъл. В съвременното кино масово се използват специални ефекти и дигитални технологии за подобряване на визуалната страна на филмите. Съществува дори категория “Оскар” за най-добри визуални ефекти. Гримът също променят външния вид на актьорите до неузнаваемост, но това се приема за част от филмовото изкуство. Защо тогава използването на ИИ за подобряване на акцента на актьорите да се разглежда различно?

В крайна сметка и при специалните ефекти, и при модификацията на гласа с ИИ, целта е една и съща – да се постигне по-автентично и убедително представяне на историята. Както визуалните ефекти, така и AI технологията за обработка на глас помагат за създаването на по-достоверни въображаеми светове. Изкуственият интелект се използва за инструмент и не той е твореца, а човекът, които го използва. Не изкуственият интелект определя каква промяна ще бъде направена и в каква степен ще се промени оригинала.

Хрумва ми, че може би зад тази съпротива се крие по-дълбок страх в актьорската общност. Бурната реакция срещу използването на ИИ в киното изглежда непропорционална спрямо реално нищожната намеса на технологията. Страхът от това, че ИИ може да замени артистите в бъдещето, кара мнозина да демонизират всяка употреба на изкуствен интелект, дори когато тя просто подпомага, а не замества артистичното изпълнение.

Но ако погледнем към бъдещето с по-открито съзнание няма да е трудно да допуснем, че ИИ технологиите имат потенциала да демократизират филмовото изкуство, правейки го достъпно за всеки, който има добра история за разказване. Представете си свят, където всеки талантлив автор може да създаде пълнометражен филм без нуждата от огромен бюджет, звезден състав или армия от специалисти по специални ефекти. Това би могло да доведе до истински разцвет на креативността в киното.

Да, при такова развитие на нещата актьорите и хората от кино бизнеса ще загубят част от холивудския си блясък… и приходи, но това не означава край на актьорската професия. Напротив, дори в далечното бъдеще да се случи нещо подобно, живото изпълнение в театъра, където публиката търси автентичното човешко присъствие и емоция, вероятно ще придобие още по-голяма стойност.

Може би, вместо да изключваме филми с ИИ подобрения от наградите “Оскар”, е по-разумно да признаем, че технологията е просто поредният инструмент в арсенала на съвременното кино – не по-различен от грима, костюмите или визуалните ефекти. Важното е крайният резултат да потапя хората във вълнуващия свят на творбата и да ги кара да мислят и чувстват.